- Списание: януари 2016 г.
- Дегустации вкъщи
„Захарта е новото зло“, произнесе Саймън Фийлд MW. ‘Това ви дава диабет и ви дебелее. Оттук и сегашната мода за ниски дози Шампанско . Дозировката е спаднала в категорията на шампанското като цяло през последните 10 или 15 години от средно 12 грама / литър захар до около 9g / l. Но правилно ли е да слизаме точно до нула или близо до нула? ’
„Изцяло се движи от модата“, съгласи се Майкъл Едуардс. ‘Хората обичат идеята за нещо напълно сухо. Дали им харесва в чашата, е друг въпрос. “
Едуардс беше впечатлен сравнително от категорията: „Мисля, че вината се показаха почетно, без никакви драматични успехи. Не мисля, че намерихме примери със златен стандарт. “
„Винаги ще бъдете разочаровани от този стил“, каза Фийлд, „защото няма къде да се скриете, че наистина излагате всичко.“ Това също е рисковано, добави той. „Когато дозировката е нула или почти нула, имате оксидативна уязвимост и се нуждаете от повече сяра при десорбация.“
Това помага да се обясни защо обемите са все още толкова малки. „Имате нужда от много добър сайт и стари лозя и обикновено се прави в малък мащаб“, каза Едуардс. ‘Това е много трудна категория за производство и можете да преброите хората, които се справят добре от една страна. Но когато е добре, е много добре. '
Xavier Rousset MS изрази предпочитание към вината с малко захар, за разлика от никое. „Предпочитам 1g или 2g захар пред никоя, като обобщение и намирам Extra Bruts за по-интересен“, съгласи се Едуардс. ‘Захарта е активатор на ароматите и дори в много добрите Brut Natures ароматите са доста слаби.’
Всички дегустатори се усъмниха в дългосрочната пригодност на категорията, като стигнаха до заключението, че това е неизвестно количество, тъй като стилът е толкова нов. „Това е трогателна тема“, каза Едуардс. ‘Някои хора казват, че липсата на захар означава, че и те няма да остареят и в това може да има известна истина.’
